Спомням си как преди година седяхме на кафе с най-близките ми приятелки и обсъждахме (малко в стил "Сексът и градът") мъжът, която всяка от нас иска до себе си. Така нареченият "Prince Charming", рицарят на белия кон и както там още му се вика. И всяка от нас имаше своите претенции, своите критерии. И то безумно много. Сега се сещам само някои от тях "да е висок, да има хубава коса, да е с бели зъби и чаровна усмивка, да се държи внимателно, да е джентълмен, да ми прави подаръци" и т.н. И някой, който не отговаря на повечето от посочените характеристики, заслужава малко внимание, или по скоро никакво :-) 

Явно за последната година съм се променила доста. А това, мисля си е за хубаво. Все пак без промяна, няма развитие, както ни научиха в университета. Но в момента критериите ми за т.нар Prince Charming имат малко общо с горе изброените. Сега това, което най-много искам от човека до мен е да ме разбира. Без значение дали е зеленоок, или плешив, искам да умее с поглед да усеща кога съм нещастна и кога всичко е наред. И когато нещата са наопъки, да намери начин да ми помогне, да може с думите си да ме стопли, да ме накара да усетя, че не съм сама. Да знае верния начин да изрази чувствата си - да не е натрапчив и досаден, но все пак да ми покаже че мисли за мен, че ме обича. Да има доверие в мен, както и да не ми дава поводи да се съмнявам в него. Да знае как отново да запали искрата помежду ни, да поддържа тръпката все така силна, да ме оставя, чакаща с нетърпение следващата ни среща, да ме изненадва. 

Не звучи лесно. Но пък си мисля, че тези неща, за разлика от привлекателната външност, която в голяма степен не зависи от нас, са постижими с известни усилия и старание. И много желание, разбира се.  До всички тези изводи достигнах, след като попаднах на човек, който е висок, с хубава къдрава коса, но по никакъв начин не забелязва емоциите ми и не долавя какво се случва в мислите ми. А може би най-лошото, не дава никакъв израз на чувствата си. Мдам, знам, внимавай какво си пожелаваш, нали? Ами, в момента се надявам, че Той също може да се променя. Силно се надявам. . .