Напоследък усещам как в отношенията с любимия ми човек започва да се губи искрата. Уж всичко е наред, не сме се карали за нищо, разбираме се. А аз усещам как между нас сякаш има пропаст и тя става по-голяма с всеки изминал ден. 

Знам, че няма как нещата да са като в самото начало, когато прекарвахме цялото си време заедно, на телефона или в чата. С времето свикнахме един с друг. Това, мисля си, е нормално. Само че, продължавам да си мисля, с времето трябва да ставаме по-близки, Да, ама явно това само в мойта глава го има. В момента го усещам отчужден, далечен, без чувства. Сякаш не е същият човек, с който можех да споделя всичко. 

Случват ми се неща, които няма с кой да обсъдя. А навярно и той се справя с проблемите си сам. А аз не мога да се начудя, защо изведнъж се промени толкова. Сякаш вече не ме иска, така както преди. И в същото време продължава да се държи мило с мен. А аз продължавам да се питам дали все още усеща тръпката. И не знам как да разбера. Разговорите на тази тема не се получават, не водят до никъде. А може би и аз не намирам верните думи. Не знам, но се надявам скоро нещата да се променят, защото така определно ми е трудно и не мисля, че ще мога да се справям още дълго . . .

Поздрав за всички с тази песен :-)