Без сприка, решена разстоянието да преборя,
Да те стигна и да те докосна. А ме остави да те гоня . . . 
Колко време в тъмното те чаках,
С мечтите ставах и с мечтите лягах

Ден след ден във теб все по-влюбена,
забравила, че веднъж вече бях излъгана.
Надявайки се този път да не греша,
Молех се: "Боже, нека не е лъжа"

А ти оставаш все така студен
далечен, мрачен, недостъпен, отчужден . . . 
С една топла дума исках да ме погалиш,
но ти ненужна и излишна ме оставяш

На повърхността може би не личи,
а вътре в мен така боли
Но предпочитам тъгата си да нося
Любов от теб НЯМА аз да прося!!!