Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2007 15:50 - И хем проклятие за мен си, но и светлина
Автор: bronze Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1278 Коментари: 2 Гласове:
0



Има една песен. Не е важно коя. По нея ме зариби един човек. Няма значение кой. Това беше преди няколко месеца. Тогава песента беше качена на профил в MySpace и нямаше от къде да се свали.

Сега вече имам тази песен. Намерих си я сама, свалих си я. Само че, вече не искам да я слушам. Не, това не е случая, в който искаш нещо силно и когато накрая го получиш, вече ти е все едно и не го харесваш повече. Не. Продължавам да харесвам песента.

Проблемът е там, че всеки път като чуя песента и почвам да се дразня. Най-напред се дразня на човека, който помолих да ми я изпрати и не го направи. Като се поразмисля още малко, почвам да се дразня и на други хора, които не са ми помагали, било то за толкова дребни или по-значими неща. Накрая, почвам да се дразня и на себе си, че се ядосвам за дреболии. Голяма работа, някаква си песен.

Да, ама не съвсем. По принцип съм свикнала, когато има да се свърши нещо, да се справям сама. Няма значение, че познавам някой, по-подготвен, някой, на който ще му е по-лесно. Щом мога да го свърша и сама, отделям необходимото време и усилия. Дори и да не постигна най-добрия резултат, съм спокойна, че толкова мога. Както се казва "малко, малко, ама си е мое". 
Не обичам да моля хората за услуги. За това, когато поискам нещо, значи наистина няма да мога да се оправя сама, значи наистина не мога да намеря друг начин. Хората, които ме познават добре, знаят това.

Не мога да кажа, че съм най-отзивчивият човек. Аз също не харесвам постоянно да ме молят за нещо. Само че, за близките си хора съм готова на много. За това, ми е кофти, когато някой, който считам за доста близък ме разочарова. Дори и разочарованието да е просто някаква песен. Вероятно, същият този човек би ми помогнал в по-сложна ситуация. Или поне така си мисля. Защо тогава отказва нещо толкова незначително, толкова лесно. А пък защо аз обръщам толкова внимание на дребните неща?! 

Ами, не знам. Понякога от най-незначимите неща усещам, че на някой му пука за мен, че го е грижа. По тях мога да разбера цялостното отношение на някой към мен. Винаги ми е било приятно да върша дребни неща за близките си хора, да знам, че съм ги улеснила, дори и минимално, че съм ги зарадвала с нещо.

Мислех си, че не само на мен ми е приятно това. Явно не е така. Може би трябва по-малко да си мисля. Както и да е.



Тагове:   светлина,   мен,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nestor - неее
27.09.2007 23:53
верният в малкото е верен и в голямото с две думи ако някой не иска да ти помогне за нещо дрееебничко как да очакваш помощ за нещо по голямо,но вече хората си подават ръка все по рядко,не мога да ги разбера,но аз какво ли разбирам та това
цитирай
2. buket - * На прав път сте
08.10.2007 08:44
Само понякога някъде някои дребни нещица може би трябва да се отсяват, за да не ни претрупват, за да ни бъде по леко когато вървим напред.
А дребните неща за които говорите и на които много хора не обръщат внимание, са много важни. Понякога е трудно да ги преодоляваме, но когато свикнем с тях, те после ни помагат. Тогава се чувстваш израстнал над тях и над средата в която живееш.
Посдрав! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bronze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 43194
Постинги: 16
Коментари: 31
Гласове: 441
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031